Когато говорим за вкусно ястие, винаги си задаваме въпроса какви подправки има вътре. Целият ни живот е бил, без дори да го съзнаваме, училище за подправки. Учим се от нашите баби и майки, от книгите, от многото клипчета в нета за това как се приготвя едно или друго ястие.
Човечеството е използвало подправки още преди хиляди години. През целия този дълъг период всички подправки от своя локален географски произход са се разпространили по целия свят. И няма как да е другояче. Само да споменем Пътя на коприната, Великите географски открития за да стигнем до днешния ден, в който Великият чичко Google знае всичко.
И така, размишлявайки върху това колко малък е светът и как по-рано или по-късно всичко ще достигне и до най-отдалечената точка на земното кълбо, си зададох въпроса:
Запитах ChatGPT. Той, обаче, ми даде разнопосочни отговори. Много световно утвърдени институти са правили проучвания и са публикували своите статистики. Но те, за съжаление не класират по един и същи начин подправките. И си дадох обяснение за това. То може и да не е научно, но ми звучи правдоподобно.
Всички статистики се основават на анкети, като разбира се по-силна тежест за използването на една или друга подправка ще има фактът кои държави и кои народи са анкетирани. Вярвам на статистическите резултати, те сигурно са правдиви, но дали те се отнасят еднакво вярно за различните национални кухни?
За сега обаче, аз реших да анализирам публикуваните към момента статистики и да дам своя списък от 10 най-популярни подправки, без да ги класирам по степен на популярност.
А в друга публикация ще дам и друг списък – на най-популярните треви и билки, разбира се пречупени през погледа на българската кухня.
Например, как тези статистики се покриват с нашето знание за подправките тук, в България? Сигурно има такива изследвания или някой докторант по храните ще напише докторантура по тои въпрос в бъдеще.
Краткият отговор е тяхното изреждане (по азбучен ред):
Анасон, Джинджифил, Индийско орехче, Канела, Карамфил, Кимион, Куркума, Чесън, Черен пипер и Червен пипер.
Давам си сметка, че от този списък са отпаднали много популярни подправки. Е, няма как. Но за тях ще говорим друг път.
А сега, да видим защо тези подправки са толкова популярни. В кои храни се добавят и какъв вкус и аромат внасят в ястието.
Твърди се, че ароматът на анасон е много подобен на този на женското биле, поради което той често се използва с мед в различни печива.
Анасонът има топъл, плодов вкус и сладък аромат. Семената, цели или смлени, самостоятелно или в комбинация с други ароматни билки, се използват за приготвяне на чайове и сладкарски изделия.
Използва се и за ароматизиране на гръцкото узо и българската мастика, френския абсент, както и на много други питиета по света. Тези питиета са бистри, но при добавяне на вода се замъгляват, феномен, известен като узо ефект.
А знаете ли, че анасонът се добавя заедно с други билки и подправки и в някои видове бира.
Тази подправка се използва широко за лечение на кашлица, възпалено гърло, лошо храносмилане, метеоризъм и безсъние.знаете
Често се бърка със Звездния анасон, главно поради подобното име, но двете подправки са доста различни.
Тази подправка идва от едно вечнозелено дърво, с родина Югозападен Китай и североизточен Виетнам. Употребява се като добавка в някои топли напитки като масала чай, виетнамско фо и френско греяно вино, наречено vin chaud (вен шо), което в превод означава горещо вино.
Ние свързаме звездовидния анасон с Коледата, коледните сладки и украсата на дома и коледната елха.
Тази подправка подобрява храносмилането, а също така помага при ревматизъм и метеоризъм.
Подобно на чесъна, джинджифилът също е популярен със своя отличителен, остър и сладко-пикантен вкус. Вкусът му също е описан от много хора като пиперлив и силен, с нотки на лимон. Джинджифилът се използва много в различни десерти, като пай от тиква и меденки.
Джинджифилът или както още се нарича джинджър е едно тревисто многогодишно растение, което произлиза от островите на Югоизточна Азия и по-късно е транспортиран в целия Индо-тихоокеанския регион. Джинджифилът отдавна се свързва с многобройни ползи за здравето и лекарствата и се използва главно като помощник за храносмилането и за лечение на обикновена настинка, грип и кашлица. Той също така играе ключова роля в аюрведичната медицина.
Много кухни включват използването на пресен джинджифил за приготвяне на различни ястия като къри, ориз, супи, яхнии и др.
Индийското орехче е плодът на едно вечнозелено тропическо дърво. Неговата родина е остров Молукас в Индонезия, където расте в изобилие, както и в Западна Индия.
То, подобно на канелата има остър аромат и фин сладък вкус. Индийското орехче е отлично допълнение към ястия с овнешко и агнешко месо, зеленчукови яхнии и др.
То се добавя задължително в сос бешамел и други ястия със сирене. Но, също се използва при приготвянето на сладкиши, които съдържат и канела.
Но, техният аромат и вкус имат известна близост и може би затова у нас и двете подправки са рапространени. Все пак, не бива да забравяме кой е оригиналът.
Ние, българите, също много харесваме канелата, която подхожда на голяма част от българските десерти. Подходяща е за тиквеник, ябълков щрудел, мляко с ориз, може да се добави в мляко, чай или какао. Обаче не трябва да прекаляваме с количеството, защото канелата има много силен аромат и в прекалени количества може да ни навреди.
И една интересна подробност!
Канелата може да бъде отлично допълнение и към някои солени ястия. Използвайте я в много малки дози в чили, доматени сосове и други смеси.
Това е индийска подправка, за нейна родина се смятат островите Молука, които сега са част от Индонезия. Търговията с карамфил е започнала от пристанищата на Шри Ланка някъде през 900-1100 г.
Говори се, че преди да се срещнат със своя император, китайците е трябвало да сдъвчат няколко зрънца карамфил, за да подобрят дъха си.
И това сигурно си има своите основания, не знам дали повечето от вас знаят, че ако имате зъбобол, докато се намеси вашият стоматолог, можете да дъвчете карамфил. Това ще облекчи болката.
Цели зърна карамфил често се използва в къри и други сосове, а смлян карамфил се използва широко в различни сладки лакомства.
Кимионът е една от най-разпространените подправки. За негова родина спорят Европа, Азия и Африка и сигурно заради това той се е превърнал в много важна подпрвка по целия свят.
Той е популярен със своя орехов и земен вкус и има фин аромат с леки нотки на лимон.
Кимионът може да се използва на зърна или в смляна форма. Той добавя опушен аромат на всяко ястие и го прави много вкусно.
Повечето хора предпочитат да използват прясно смлян кимион в рецепти за къри и зеленчукови ястия, за да се използва максимално неговият интензивен, ядково-пикантен вкус, но той е подходящ и за скара, солени бисквити, кайма.
Кимионът е най-популярната подправка, която също носи множество ползи за здравето, свързани с намаляване на теглото, холестерол, диабет, синдром на раздразнените черва и много други.
Куркумата е още една много известна индийска подправка със смесица от горчив и пикантен вкус. Известен е и с други имена като индийски шафран и жълт джинджифил. Куркумата обикновено е лесно разпознаваема поради ярката цветова комбинация от жълто и оранжево.
Напоследък куркумата придобива широка популярност като „златната подправка“ и сега се добавя в напитки като „златното лате“. Това се дължи предимно на многобройните ползи за здравето, свързани с тази подправка, например, тя е заредена с антиоксидантни и противовъзпалителни свойства и може да предотврати рак. Освен това се смята, че има способността да лекува депресия и артрит.
Консумацията на куркума датира отпреди 4000 години и е свързана с ведическата култура в Индия, където е имала значително религиозно значение. Разбира се, тя е била широко използвана в кулинарията. Интензивният цвят на тази подправка придава на къритата и другите ястия красив златист нюанс и силен аромат, който значително усилва цялостния вкус на всяко ястие.
Е, кой не знае чесъна, кой не е чул за него?
Той е толкова разпространен в нашата страна, че дори вече не го възпиемаме като подправка, разбирай добавка, а като основна съставка в ястието. Той се използва в почти всяка кухня в целия свят. Популярността му до голяма степен произтича от способността му да създава невероятна дълбочина на вкуса на всяко ястие, към което се добавя.
Като подправка, чесънът се използва под формата на изсушени и смлени скилидки. Дори ако редовно използвате пресни скилидки чесън, наличието на чесън на прах също може да бъде от полза. Това е чудесен начин да добавите бърз аромат към ястие или можете да го използвате, ако искате да експериментирате и да създадете собствени смеси от подправки.
Произхожда от Южна Азия, Централна Азия и Югозападен Сибир. Консумацията на чесън обаче може да бъде датирана отпреди няколко хиляди години в древния Египет, където обикновено се е използвал като овкусител на храната, но също и в медицината.
Някои от изключителните медицински цели на чесъна включват профилактика на рака, лечение на респираторни заболявания, високо кръвно налягане и ниски нива на холестерол.
Това изглежда е една от най-често срещаните и консумирани подправки по целия свят. Щипка от него се добавя към почти всяка рецепта.
Черният пипер произхожда от Индия, по-специално от района на Малабар и Западните Гати. Той идва от плодовете на растението пипер. Пиперът може да се използва в различни стадии от неговото развите, като тогава пиперът може да бъде бял, зелен или меланж.
Един интересен факт. В древна Гърция пиперът е бил много ценена и престижна подправка, дори е бил използван и като разплащателно средство, а също и като съставка в свещенодействията на жреците.
Черният пипер има много уникален пикантен вкус и обикновено се използва, за да осигури лек и фин лют вкус на многобройни рецепти и ястия. Без значение дали е на зърна или е в смляно състояние, той е една от най-използваните и обичани подправки.
Специфичната му миризма подхожда много на различните видове меса, риба, ориз, булгур, пилешки дреболии и т.н. Слагайте по няколко щипки на гозба, ако прекалите, ястието ще стане малко по-пикантно.
Също подправка, без която не можем. Особено ние, българите.
Има сладък вкус, но ако прекалите с количеството в гозбата, може и да загорчи. Червеният пипер се използва или в прясна форма или като изсушена едро или ситно смляна подправка. Той е подходящ за запръжка, добавя се към картофи, гювечи, къри, яхнии и ястия с месо, отива много на яйца и ястия със сирене.
Едро смленият червен пипер има характерен плодов, но пикантен вкус и често се използва като подправка за пици и салати.
Сладкият червен пипер, в сравнение с други подправки на основата на пипер, добавя топлина и земен вкус към ястието.
Ще откриете, че има много различни версии, някои с по-опушен или по-пикантен вкус от други. Лютият червен пипер е чудесен начин да добавите „топлина“ към всяко ястие.
И какво е боб без лют пипер? Или шкембе чорба?
Тук, към червения пипер ще добавим и Чилито. То е има много близък вкус с лютия червен пипер. Разликата е в сорта люти чушки, от който се прави.
Чилито произхожда от Мексико.
Много от сортовете му вече са разпространени по целия свят. Подобно на лютият червен пипер, чилито е растение от рода Capsicum и често се използва в ястия за да добави допълнителна пикантност и лютивина
И така, приятели, благодаря ви, че стигнахте до тук. Вярвам, че тази информация е била любопитна за вас. А освен това, съм сигурна, че и на вас точно тези подправки са ви любими и обичате да ги добавяте в менюто си. Е, то няма как да е по друг начин, защото именно тези вкусни добавки създават от обикновената храна шедьовър, а споделянето й с близки и приятели се превръща във вълшебно преживяване.
С натискането на избрания бутон, вие можете да си поръчате подправка, а ние ще ви я изпратим възможно на-скоро.
Ако желаете да разгледате и останалите подправки от магазина натиснете бутона.
SPICES, HERBS and FOOD. QualisAltera.
Ако ви харесва статията, споделете я
2020, Всички права запазени. Проект на QualisAltera
