Самардала се среща на територията на нашата страна, също и в Кавказ, на полуостров Крим, както и в Румъния, Молдова, Турция и най-южните части на Италия и Франция.
В България самардалата е разпространена основно в източната част на Стара планина, Сливенска, Старозагорска и Странджанска област.
Вкусът й е силен, нагарчащ и лют, особено, когато растението е в прясно състояние. Напомня повече на хрян, тъй като свежите и листа са значително по-люти от лука и чесъна
Самардалата е част от списъка с лечебни растения, които се намират под Закона за лечебните растения. Тя съдържа етерично масло, множество стероли, танини и флавоноиди.
Ако се приема като чай, помага при стомашни болки и запек, успешно се използва при хронична кашлица и псориазис. Тя стимулира уринирането и пречиства бъбреците и пикочния мехур.
В кулинарията се използва основно сушена с добавена в нея сол
За целта, преди да цъфне, се изрязват стъблата й, накълцват се и се смилат. След това се смесват със сол на вкус, получената смес се суши на сянка.
Като изсъхне напълно, се съхранява в добре затворени съдове. Препоръчително е да не подлагате самардалата на топлинна обработка, тъй като значително се променя ароматът й.
Добавя се към зелена салата, домати и краставици, коприва, картофи, пилешко и агнешко месо, гъби, ориз, сирене, сварени яйца или просто да си наръсите препечена филийка с масло. Вкусът й е завладяващ.
Препоръчително е да не се подлага на термична обработка, защото променя вкуса си.
Да се съхранява в добре затворен съд и на тъмно.
2020, Всички права запазени. Проект на QualisAltera