Естрагонът е бил непознат за Европа, докато арабите не го донесли в по време на тяхното господство над Испания. Те го наричали „тархун“.
В Италия естрагонът се споменава за първи път през 13 век под името „дракон“.
През 16-ти и 17-ти векове, развитието на класическото френско кулинарно изкуство разширило употребата му и по-на север. Именно тогава „драконът“ се превръща в „естрагон“ и става общоприето име в цяла Европа.
Естрагонът е многогодишно растение. Култивира се в почти цяла Европа, Русия и Сверна Америка.
В Европа са разпространени главно два подвида на естрагона – френски и руски .
Френският естрагон (който е разпространен и в България) не може да се отглежда от семена, а само чрез разделяне на коренището на растението.
Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете.
Листата са сладки ароматни, с нотки на бор и анасон; вкусът е силен, но фин, с леки пикантни нотки и сладникав послевкус на босилек.
Ценните свойства на това ароматично многогодишно растение се дължат на съдържащите се в листата големи количества етерични масла, каротин и кумарин. В тях има 0,80% етерично масло (60 – 75% естрагол), флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др.
Пресният естрагон съдържа витамините А, В1, В2, С, както и минерални вещества като калий магнезий, желязо и фосфор, а също танини и смоли.
Естрагонът е една от четирите фини билки на френската кухня и е особено подходящ за ястия с пиле, риба и яйца. Добавя се и в говеждо, агнешко, свинско и субпродукти.
Сложете младите зелени листа в зеленчукови супи и бульони за да получите свеж вкус.
Използваайте го дискретно. Така той ще придаде приятна, дълбока нотка на зелените салати.
Сложете пресни и сушени листа в предястия и гарнитури от ябълки, карфиол, краставици, тиквички, корнишони, картофи.
Етрагонът внася свеж, билков аромат към гъби, артишок и рагута от летни зеленчуци; с домати той е почти толкова добър, колкото е босилекът.
Опитайте да готвите, като подредите цели стъбла под риба или печено пиле или заек, за да се получи известното ястие „пиле естрагон“.
И, да знаете, много е добър в маринати за месо и дивеч или за овкусяване консервирани козе сирене и бяло сирене в зехтин.
Подправката придава изтънчен вкус на много сосове – майонезен, равигот, Беарнез (Béarnaise), доматен, сметанов, лимонен, тартар, както и на млечните продукти като кисело мляко и сирене.
Можете сами да си направите легендарният и много ароматен естрагонов оцет, като потопите в оцет пресни, леко намачкани клонки.
А ако искате да си направите вкусна горчица или масло за мазане, добавете естрагон.
Любителите на ароматните напитки поставят стръкове естрагон във вина, коктейли и безалкохолни напитки.
В народната медицина естрагонът се използва в борбата срещу скорбут и като диуретично и тонизиращо средство при авитаминоза. Помага и срещу ревматични заболявания и подагра.
Полезен е при заболявания на кръвта и на сърдечносъдовата система. Той оказва общо укрепващо действие и успокоява нервната система.
Със своето горчиво вещество естрагонът стимулира образуването на стомашни сокове.
Етеричните масла от естрагон помагат срещу метеоризъм и срещу хълцане.
Използва се в диети с ниско съдържание на натрий.
Можете също така да пиете чай, приготвен от естрагон. Дори ако апетитът е намалял, след продължително заболяване, чайът от естрагон може да го възвърне.
При жените, естрагонът предоставя ценни услуги за облекчаване на симптомите на менопаузата.
Чрез дестилация с водна пара на пресни или изсушени стръкове естрагон, се получава етерично масло. То е жълтеникавозелена течност със специфичен маслоподобен анасонов мирис, тъй като съдържа анетол.
Свежи стръкове съхранявайте 4-5 дни в найлонов плик в чекмеджето за зеленчуци на хладилника. Може и да ги замразите цели или нарязани. Така запазват вкуса си за по-дълго време.
Изсушеният естрагон се съхранява в добре затворен съд, на сухо и тъмно място.
2020, Всички права запазени. Проект на QualisAltera
